Нещичко за любовта

Нечовешка е любовта,
тя те хваща и къса на парцали,
ако оцелееш след това
те гони заедно със смърта!

Да обичаш не е лесно,
все едно да си престъпник,
затвяря те в клетка вечно,
към Ада веч си пътник!

Нечовешко е да си обичан,
това е застигаща те смърт,
И ако някой в теб се врича,
той те лъже за пореден път!

Следва една дилема,
дилема на "разбитото сърце"
винаги там е проблема,
след нея оставаш ненужно перце!

Душата ти я няма,
без жалост връхлетяна,
сърцето ти разполовено,
всичко в теб е наранено!

Оставаш в окови, наречени спомени
давиш се в сълзи и кърви,
надежда блести в очите сломени,
спасение не винаги има за душата умираща първа!
-----------------------------------------------------------------------------

Денят мрачен я приюти,
в съня си прозрачен я заслепи,
от болка се късаше малкото и сърчице,
душата и бе в окови, а смъртта паяжина и плете!

Мътни бяха нейните очи,с клепачи натежели,
рошави бяха нейните коси,побелели ,
Устните и бяха блудкави, облени
след шипове и кърви наранени.

Смъртта и пееше песен,
за нея беше ден унесен,
болката се възцаряваше в сърцето,
всеки спомен я теглеше не "на там",
а "на където"!

Пътят беше черен, мрачен
напомняше и за твоята душа,
помня беше с нея алчен,
даде ти всичко, а остави я сама!

И на сърцето и не прости,
обрече го на вечни терзания,
"обича те завинаги" разбери,
но знам, че ще живее мъртва с твоите наказания!

----------------------------------------------------------------

Затвори кървясялите си очи,
болката в сърцето и свистеше,
по лицето и се спуснаха две сълзи,
гласът и плачлив трептеше.

Не можа да понесе,
той вече не я обичаше,
съдбата и безцеремонно го отне,
той веч не дишаше.

Ако не бяха там,
в онзи момент
всичко щеше да е различно,
но кой прощава за грехове,
нетипично.

Цялата беше на кървави черти,
нарязана,
не можа, че мъртъв е, да понесе,
час, по час
вече не чувстваше, че е смазана,
душата,над тялото и мъртво тлееше,
завинаги в прегръдките му спеше...

------------------------------------------------------------------

Тялото и беше разкъсано,
очите покрити с мокра тъга,
душата и без крака се влачеше,
сърцето и без ръце го зовеше!

Давеше се в собствената си кръв,
но умираше от болката,
чуваше само викът,
люлееше се безнадеждно на люлката!

Люлката на смърта я приютяваше,
беше си срязала вените,
тихо от болка стенеше,
тялото и на парцали
своята жертва дебнеше!

Уви, беше вече късно,
от любов се самоуби,
защото изиграха я мръсно.
Едно момче я излъга и подлуди!

За първи път от векове,
любовта от любов се самоуби!

----------------------------------------------------------------------

Писъци обитават съсипаната ми душа,
призраци от спомени нараняват сърцето ми,
и след таз любов пак оставам сама,
за последен път живях, но наистина ли?

След удъра с брадва в сърцето,
любовта ми се разпръсна,
палачът ратвори дори небето,
но напразно, щом си тръгна.

В душата ми съзираща мрака
се оглеждаше твоята истинала любов,
за мен дошъл е краят,
за теб светът е вече нов.

Целувка искам за последно,
да умра в твоите ръце,
прегърни ме нежно
приюти ме за последно в твоето сърце.

Приеми, че нявга ме обича
и за сбогом желанията предсмъртни изпълни,
след целувката, която ще е вечна,
ако можеш жив си тръгни!
------------------------------------------------

Време за разплата

Спускам се в нощта по алеята позната,
тръпне от студ голата ми душа,
дошло е време за разплата,
завинаги ще съм сама.
И ето, ти си за последен път пред мене,знам!
Ще поискаш раздяла дългоочаквана
и аз ще ти я дам...
Ще побягна някъде във мрака
обляна в сълзи и тъга
дано да падна без да стана,
да умра пред твоите очи.
И нека се превърна в гарван!
За последно погледни ме,
защото после не ще можеш ти.
Ще те нападна и нараня,
ще разпръсна по света
всички чужди мисли!
Ще ти оставя само обичта в сърцето,
обичта изпитвана някога към мен.
Ще те приютя в смърта,
поне тогава ще си мой!
Дощло е време за разплата, дошло е време за разплата...
-----------------------------------------------------------------------

Ще си спомняш ли за мен,
когато дойде края на света?
Ще бродиш ли за мен
върху безкрайна река?

Ще скочиш ли за мен
в пропаст бездънна и опасна?
Ще обичаш ли всичко в мен,
но ако съм обезобразена и ужасна?

Ще запалиш ли за мен
слънце, вятър и вода?
Ще запазиш ли за мен
нощта вместо деня?

Ще искаш ли само мен,
ако Господ те повика в Рая?
Ще бъдеш ли единствено до мен,
когато дойде краят?

Аз ще Бъда,
независимо къде и какъв си ти!
Обичам те безкрайно, разбери!
И дори в последния си стих
за теб неуморно проливам своите сълзи!

Теодора Валовска

http://www.angeleyes2.com/platinum6/icq269.html

/изготвено от Светлана: http://www.svetlanageorgieva.hit.bg/